"Айкидо е японско бойно изкуство, създадено през 20-те години на ХХ век от Морихей Уешиба (1883 ~ 1969), майстор от най-високото ниво в класическите японски бойни изкуства. Айкидо се базира на хармонизиране с движението на нападателя и пренасочване на силата на атаката, без да ѝ се противопоставяме или блокираме. В Айкидо няма състезания. Целта на обучението по айкидо не е усъвършенстване на стъпки или умения, а по-скоро подобряване на характера на човека според природните закони.
Обучението по айкидо е предназначено да насърчава физическото и умственото развитие чрез непрекъснато практикуване и многократни повторения на упражнения и техники според нивото на владеенето им, така че всеки да може да практикува. Освен че са полезни за здравето, тренировките по айкидо по естествен начин развиват самочувствието необходимо за справяне с ежедневието. Доджото е идеалното място за задълбочаване на разбирането на човешката същност, за среща с хора, независимо от възрастта, пола и професията."
Morihei Ueshiba 1883-1969
Основател на Айкидо
"Морихеѝ Уешѝба (植芝盛平) е майстор на бойните изкуства и създател на айкидо. Известен е като О Сенсей („Великият учител“) при айкидистите. Уешиба е роден на 14 декември 1883 г. в префектура Уакаяма (дн. Танабе). Айкидото на Уешиба е силно повлияно от изучаваното от него Дайто-рю айки-джуцу, на което е обучен от Сокаку Такеда. В духовен аспект, той е повлиян от Онисабуро Дегучи, основателя на пацифистката шинтоистка секта Омотокю. По време на детството си, семейството му живее в Майзуру, префектура Киото. О Сенсей прекарва известно време като фермер в Хокайдо заедно със съпругата си. След това пътува до Китай и Монголия. През 1927 г. майстор Уешиба се мести в Токио, където основава първото си доджо, което съществува днес под името Хомбу Доджо. През 1942 г. напуска Токио и се мести в префектурата Иуама. Там за пръв път е използван терминът „айкидо“. Уешиба печели национална известност като вещ майстор на бойните изкуства след като побеждава императорски морски офицер – майстор на кендо в бойна среща в Токио. През 1946 г. Морихиро Сайто започва да учи при О Сенсей в Иуама, като този процес продължава до смъртта на Уешиба през 1969 г. През 1959 г. Ицуо Цуда също започва да учи при О Сенсей. Морихиро Сайто става пазител на айки – храма в Иуама след смъртта на О Сенсей. Синът му Кишомару Уешиба става вторият дошу, официалният наследник и поддръжник на айкидо, до смъртта си на 4 януари 1999 г. Днешният дошу е синът на Кишомару Уешиба, Моритеру Уешиба. Морихей Уешиба почива на 85-годишна възраст на 26 април 1969 г. Много от днешните най-добри шихани са ученици на О Сенсей."
Kisshomaru Ueshiba 1921-1999
След смъртта на О Сенсей, синът му Кишомару Уешиба е провъзгласен за Айкидо Дошу.
Кишомару Уешиба (植芝 吉祥丸) е третият син на Морихей Уешиба, основателя на айкидото. Кишомару е дошу в Хомбу Доджо в Токио. Кишомару Уешиба е роден на 27 юни 1921 г. в Аябе. Завършва университета „Уаседа“ с икономика. Има син, Моритеру Уешиба, който го наследява като дошу – ръководител на Федерацията Айкидо Айкикай („пазител на пътя“, титла, по традиция предавана по наследство от баща към син). Умира на 4 януари 1999 г.
Moriteru Ueshiba 1951-
По настоящем Моритеру Уешиба (внук на Основателя) е наследник на баща си като Айкидо Дошу.
Моритеру Уешиба е роден на 2 април 1951 в Токио. Той е вторият син на Kisshomaru 2nd Doshu.
1976 г. Завършва университета Мейджи Гакуин, Икономически факултет.
1985 г. Назначен за изпълнителен директор на фондация Айкикай.
1996 г. Става председател на фондация Айкикай.
1999 г. Приема титлата Айкидо Дошу. Обявен е президент на IAF (Международната федерация по айкидо). Обявен е за президент All-Japan Aikido University Federation.
2004 г. - 2016 г. Назначен за специален преподавател в университета Тохоку.
2006 г. Награден с медал "Аншета" в Сао Пауло, Бразилия. Назначен за почетен доцент на Международния университет Будо.
2009 г. Награден с орден за приятелство от президента на Русия.
2010 г. - 2017 г. Назначен за професор по специална покана от университета Kogakkan.
2012 г. Чрез преход от фондация с общо основание към фондация с обществен интерес, става нов председател на фондация Айкикай. Награден със златен медал на Политехническия университет в Валенсия в Испания.
2013 г. Получава медал Blue Ribbon of Honor от почетния император на Япония.
Mitsuteru Ueshiba 1981 -
Митсутеру Уешиба Waka-sensei, правнук на О сенсей и бъдещ Doshu
Mitsuteru Ueshiba (植 芝 充 央, Ueshiba Mitsuteru, роден 1981 г.) е син на настоящия Aikido Dōshu, Moriteru Ueshiba. В съответствие със системата на iemoto, той се очаква да наследи баща си като Dōshu. От април 2012 г. той е действащ доджочо на Aikikai Hombu Dojo. Mitsuteru Ueshiba е посочен като Waka-sensei (若 先生); този термин беше приложен към Моритеру Уешиба, когато вторият Душу Кисхомару Уешиба беше все още жив. Буквално Waka означава „млад“, но в този случай терминът „Waka“ се отнася до „наследник“ (後 継 者), лицето, което ще продължи след баща си (в случая Dōshu).
Какво е айкидо?
Айкидо е японско бойно изкуство развито в първите десетилетия на 20 век от Морихей Уешиба (1883-1969), наричан още О`Сенсей или Велик Сенсей. Думата „Айкидо” е съставена от три йероглифа, които буквално означават: „Ай” – хармония, „Ки” –енергия, дух, „До” – път. По-свободно можем да я преведем като „Път за хармонизиране, усъвършенстване на духа, енергията”. Раждането на Айкидо е следствие от дългогодишното обучение на създателя му Морихей Уешиба в различни бойни изкуства, от които в последните си години той подбира най-доброто. Всъщност – това, което е останало ефективно дори на тази му възраст.
Морихей Уешиба още от малък бил решен да стане най-силния, най-бърз и непобедим човек на света. Чрез множество физически тренировки, чрез изучаването на голям брой бойни изкуства при различни велики учители, той действително станал голям майстор, издръжлив, жилав, бърз, мощен, независимо от това, че бил доста нисък. С напредването на годините обаче физическата му сила намалявала, а с това се променял и стилът му. Той все повече осъзнавал, че всъщност никога не може да стане най-силния човек на света, защото винаги ще се намери някой по-висок, по-мускулест, по-бърз и най-вече по-млад – как би могъл да блокира мощните му и светкавични атаки? Така стигнал до основния принцип в Айкидо, от който се ръководят и днес всички практикуващи - това е принципът на несъпротивлението. В Айкидо няма блокове, няма дърпане, прилагане на физическа сила. Тук атаките се приемат чрез пренасочване. Така те попадат под контрола на практикуващия, който от своя страна използва инерцията на атакуващия, за да го пренасочи в различна траектория, да го изведе от равновесие чрез собствената му сила и енергия и да приключи техниката чрез повалянето му на земята. Именно поради тази причина движенията в Айкидо са кръгови, спираловидни, и затова много хора го оприличават на танц .
Друг основен принцип е не–атакатуването. Айкидо не напада, защото никой няма право да нарушава душевния мир на другия, да го атакува физически или вербално, да го критикува, да насочва живота му, да се намесва в делата му. Всеки трябва да бъде отговорен за собствените си действия, помисли, емоции. Затова Айкидо е и отговорност. Чрез практикуването му ние поемаме отговорността да градим душевния и телесния си свят, да се научим да контролираме действията, думите, емоциите си. В този смисъл обаче ние сме отговорни и за безопасността на околните. В залата, т.нар. доджо, те са тези, които ни помагат да вървим по пътя, да учим. Затова трябва да ги запазим. Това е друг основен принцип в Айкидо – да не нараняваме онези, които ни атакуват. В Айкидо няма ритници, удари, чупене на кости. Според начина, по който завършват, техниките са два вида: „наге” – завършващи с хвърляне на атакуващия надалеч от нас; и „осае” – завършващи с повалянето му близо до нас и ключ на някоя става, за да предотвратим последващо нападение. Ключът в крайна сметка трябва да бъде мек и плавен, като лек масаж, не рязък и болезнен.
Айкидо е японско бойно изкуство, а не спорт. В Айкидо няма състезания, защото няма опоненти. Ние не се стремим да станем по-добри от този или онзи. Ние се стремим да станем просто добри, но не само технически. Всъщност нашата основна цел е да бъдем добри в изконния смисъл на тази дума, а именно – да бъдем в хармония: да бъдем в хармония със себе си, да бъдем в хармония с хората, които ни заобикалят, да бъдем в хармония с природата, въобще – с вселената. Затова в Айкидо няма съпротивление, няма атакуване, нараняване, съревнование. Всъщност, в това се състои и основното послание в Айкидо, закодирано още в името му – то е път за постигане на хармония с вселенската енергия.
Затова Айкидо е бойно изкуство, което може да бъде полезно не на тези, които искат да станат най-силните и най-бързите, за да печелят турнири, а на тези, които са готови да поемат отговорност за собственото си физическо, душевно и емоционално развитие и да тръгнат по един път за сливане с космическите сили, или казано на западен език – по един път за изграждането им като пълноценни личности, изпълнени с доброта.
